Отново на път! (част първа)

Винаги много съм обичала да пътувам. И до преди няколко години го правех сравнително често. Не помня кога точно, но при едно от пътуванията ни си купихме карти с описани стоте национални забележителности на България. И от тогава започнахме да пътуваме по маршрути
отбелязани на картите. На всяко посетено място се слагаше различен и уникален печат, удостоверяващ, че си бил там.
След време се оказа, че покрай едно от тези пътувания съм "запалила" приятелка, която и до днес добавя по някое ново място в списъка с посетени.
Е, аз не очаквах, че ще мога скоро да пътувам отново. Но ето, че един ден бях приятно изненадана от възможността за еднодневна екскурзия до няколко забележителности. Не знам дали защото отдавна не бях се отправяла на път или защото компанията беше толкова приятна, но определено този ден се оказа едно изключително преживяване за мен!

Първото място където спряхме беше съвсем близо до София. Манастирът "Свети Георги Победоносец" се намира в края на село Горни Богров. Храмът е от началото на 19 век и е известен с намиращия се в средата на олтара му камък с издълбан в средата кръст. Легенда гласи, че камъкът е донесен от кръстоносци от хълма, на който е разпнат Христос. Предполага се, че подгонени от български войски, рицарите оставят камъка в манастира. Вярва се, че в началото големината на камъка е била около метър, но към днешна дата той достига два. За това чудо свидетелства и отец Антим, който вече повече от десет години се грижи за манастира. Освен с това, че расте, камъкът притежава и сила да лекува. Макар да е забранено да се докосва, ако пред него се изрече така наречената Василиева молитва, бездетни двойки се сдобиват с наследници.
Друго интересно в обителта е чешмата, изградена на мястото на някогашното аязмо. Историята започва когато на жена, отседнала в манастира й се присънва Богородица, която й казва че в двора има лековита вода. След като показала мястото, там наистина била открита вода. Вкусът й бил солен, подобно на морската. А след изследвания се оказало, че съдържанието на соли е голямо и по химичен състав водата прилича на тази от Мъртво море. Лечебната й сила помага при болни бъбреци, стомашни и кожни проблеми.

Етрополски манастир

Вторият манастир, който посетихме беше Етрополския - "Света Троица". Според предания в търсене на усамотение Иван Рилски се установил в една от пещерите в местността. А след като се преместил в Рила планина, населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира. Разрушавана много пъти, през 16 век светата обител била възстановена и се превръща в духовно и книжовно средище. Там възниква и се развива Етрополската калиграфско-художествена книжовна школа. Творили са много съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина.

Подобно на Троянския манастир и в Етрополския може да видите скривалище, изкопано за Васил Левски от негов сподвижник.

През 1858 година игумен намерил в развалините на старата църква плоча, на която била написана годината на основаване на манастира - 1158 г. Сега плочата е вградена в основите на манастирския храм.

Като заобиколите църквата от дясната страна, пътека ви отвежда до водопада "Варовитец".

Доста е стръмно и трябва да се слиза бавно и внимателно, тъй като има вероятност да се спънете в някои камък или корен на дърво.

Гледката, която се разкрива е невероятно красива. И макар водопадът в този сезон да не тече с пълна сила, няма как да не впечатли.

                                                                      И още...

 

По пътя към аязмото има пейки, шезлонги, маси, пързалки, катерушки и беседка. Което прави мястото подходящо за отдих и игри.

                                                               От тук тръгва реката...

А тези пеперуди успях да "хвана" секунди преди да отлетят...