Честит рожден ден,моя малка принцесо!

23 ноември, 2:35 - преди три години, точно в този час са те извадили от корема ми. Миг, който не видях и не можах да изживея както исках. Ти се появи по-рано от очакваното. А аз се страхувах, че не съм готова. Не бях, но и сега не съм. Да бъдеш родител не се подготвя, не се учи от някакви книги, не се разбира дори когато живееш с нечие дете. Родител се става с времето. Когато за първи път видиш и докоснеш малкото същество, когато го вземеш в прегръдките си и го закърмиш с майчино мляко. Безсънните нощи прекарани до леглото, дните, изпълнени с тревоги, всяка нова стъпка, първата дума и първата крачка... Да се усмихваш когато то се смее, да плачеш когато го боли. Да мислиш първо за него, а после за себе си. Да се раздаваш безрезервно и непрестанно.
Дори не разбрах кога изминаха тези три години. Имахме своите хубави и лоши моменти. Смяхме се заедно и заедно плакахме. Ти бе моят малък свят. С теб се научих на нови неща. Изпитах непознати чувства, несравними с нищо друго. Помня първият ти смях, първите думи, първите стъпки... Ти си моето малко чудо! Ти преобърна живота ми и донесе радост в дните ми! Ти, най-прекрасната, моята малка дъщеря.
Като всеки родител  и аз бих искала да мога ти дам всичко. Но знам, че е невъзможно. Надявам се обаче, че ще успея да ти дам повече от онези неща, които не се купуват с пари. Да те науча да бъдеш човек, да можеш да обичаш, да имаш сила и дух да се бориш, да бъдеш истинска, да откриеш себе си и това, което да те прави истински щастлива.
И когато някой ден ти поемеш по своя път, макар да не си до мен, аз пак ще съм с теб. Във всяка своя мисъл, във всеки скъп спомен. Завинаги в моето сърце ще бъдеш ти скъпо дете!

                                                     Обичам те, сега и завинаги!