Пътуване във времето

Има неща, които се забравят, въпреки опитите ни да ги съхраним живи в паметта си. Но има и други, които остават с нас за цял живот...

Аз пазя спомените за детството си - най-прекрасното, най-безгрижното, но сякаш и най-краткото време.Сега, поглеждайки назад, осъзнавам как годините са се изнизали и само той - споменът е този, който ме връща там. В дните когато всичко беше игра, а очите ни виждаха света по-красив. Когато тичахме боси по тревата, правехме замъци от пясък и пускахме хвърчила. Когато усмивките бяха истински, а сърцата, изпълнени с обич...

 Като дете прекарвах всяка ваканция при баба и дядо на село. Там беше моят втори дом, там се научих на много неща, там се чувствах свободна. Може би както всяко дете, много обичах манджите на баба. И до днес когато знае, че ще им ходя на гости, тя ми приготвя нещо любимо :)
Е, аз в повечето случаи така и не успявам да ги докарам на вкус когато ги правя сама. Но да ви кажа честно, мисля, че най-важната съставка не е в буркана с подправки, а в щипката любов, която всяка баба слага когато готви за своето внуче!
И така, в духа на миналото реших да направя първия раздел с рецепти в моя блог. Тук ще събера всички онези вкусотий, съвсем простички и обикновени, но много обичани от мен.